|
В сегашната
Борисова градина, където са катерушките до „Централ парк”, през
70-те години имаше едно заграждение за животни. Там обикаляха
сърнички и пауни. Децата се тълпяха до оградата и по цял ден
хвърляха слънчогледови семка на птиците, с нескритото желание да
видят как пада някое пауново перо и да го вземат. Веднъж едни
по-изобретателни хлапета примамиха мъжкия паун до оградата и
изведнъж хвърлиха много зърна зад него. Когато се обърна, го
сграбчиха за опашката, а той започна да кряка и скача, така, че
научиха в целия квартал.
За да подобрят атракцията, по някое време с тази територия направиха
вътрешно по-малко заграждение, в което сложиха мечка. Между нея и
публиката продължаваха да се разхождат сърнетата и птиците.
Постепенно животните свикнаха с хората- мечката излизаше и през деня
от бърлогата си, а също и едни с други.
Но една нощ мечката беше успяла да докопа едно сърне – вероятно
минало много близо до оградата й. А може и тя да е излязла.
Важното е, че още на следващия ден след изяждането на сърнето, тя
беше обявена за стръвница и й се издаде смъртната присъда, така да
се каже. Дойдоха двама ловци с пушки при клетката. Събраха се
стотици хора да гледат.
Стреляха веднъж, втори, трети път... Тя започна да реве, да се мята.
Много трудно я убиха.
И това стана в централния парк на града, посред бял ден, пред малки
деца и възрастни. Сега не би било възможно.
Вероятно тези двама ловци са още в града и биха могли да го разкажат
от тяхна гледна точка.
А сигурно някой има и снимка на това място с клетките в самия парк.
БЕЛЕЖКА:
Това е разказ на един мъж, който и до днес живее до градината.
Ако някой може да покаже снимка на мястото, с удоволствие ще я
публикуваме.
КАТО
В РОКФЕЛЕР ЦЕНТЪР
Всяка зима карахме кънки в
Пловдив
Там, където сега са
пеещите фонтани от векове е имало езеро. Или по-скоро блато. В
началото на ХХ век е оформено като езеро с по-стръмни брегове, в
което през лятото се карат лодки. Направено е и заведение за бира и
танцуване в топлия сезон. Най-интересно е, че през зимата водата е
източвана – да остане по-малко и да замръзне с по-дебел лед.
„Това беше зимната пързалка, на която се събираха стотици хора с
кънки да карат и да се забавляват. Нямаш представа, колко
пловдивчани си имаха кънки за лед и само чакаха да застудее. Все
едно дали има сняг или не. Замръзне ли езерото...започваше голяма
веселба... Да, на средата на града, сред парка – ледена пързалка.„
Точно като онази прочута зимна атракция в парка до Рокфелер център в
Ню Йорк, която се вижда по филмите или наяве, ако сега идете през
зимата.
БЕЛЕЖКА:
Това е разказ на един мъж, който и до днес живее до градината.
Е, ако ви е останала някоя семейна снимка оттогава, може да я дадете
за малко да я сканираме и публикуваме.
|
