|
ОТКРОВЕНО ЗА ДИВОТИЯТА |
|
АКРОПОЛА,
АКРОПОЛА!!! А НИЕ ?
Внасяме „know how”, а изнасяме don’t know”.
И досега това беше известна туристическа дестинация. Милион и половина
посещения всяка година – от всички краища на света. И докато си говорехме
с приятели колко далновидни са гърците да заместят всички достъпни статуи
с копия и да хвърлят нощем парчета мрамор покрай алеите (за търсачите на
автентични сувенири, които биха свалили и истинска гръмотевица от ръката
на Зевс – за спомен), гърците пак направиха огромна крачка напред в
туризма. Изсипаха един чувал с милиони, за да направят музей на Акропола.
Да-а-а ... , видяхме по новините – модерна сграда, удобна, вписана добре в
пейзажа – с всички външни и вътрешни комуникации. За да покажат онова,
което не може да се покаже в самия Акропол.
И съвсем основателно очакват от догодина по 2,5 милиона туристи. В
условията на световна рецесия това е една огромна тръба, която налива пари
в южната ни съседка. Ако правилно умножавам 2.5 млн. по 5 евро за вход,
това са 12.5 милиона евро само от влизането в музея. Поне 20-30 пъти
повече ще глътнат хотелите, ресторантите и всички други, предлагащи услуги
и стоки в сектора. Ще спра да пиша всякакви коментари, ако от тази река
туристи в Гърция не се изтръскат за годината около половин милиард евро.
Да не забравяме круизите с всякакви лодки, фериботните такси, сувенирите,
подправките, кафетата, бензина, таксите, такситата...
В същото време, мила родино, в тебе има 40 000 паметника на културата и
нито един не е нито защитен, нито експониран така, че да достави
удоволствие на туриста и той да си хвърли парите с усмивка. Американците
направиха стъклена пътека над Гранд каньон в Колорадо, а ние не можем да
намерим Перперикон къде е.
Мадарският ни конник едва личи, Старосел тъне в прах и лабиринт от разбити
пътища, Побитите камъни са един малък крайпътен варненски боклучарник,
Белоградчишките скали бяха рекламирани през интернет (в рамките на една
световна инициатива) на самите българи, хълмът на който се е зародил
животът в Пловдив преди 8000 години, е едно бунище, благодарение на
безотговорността на тълпа фриволни съветници и кметове, които се сменят
като в гол купон от мандат в мандат.
Дивотия, дивотия, дивотия...
Ако можехме да продаваме дивотия, апатия, нихилизъм, мързел и
самочувствие, щяхме да сме световна суперсила и надписите на Чейз Манхатън
Банк и входните табели на Токио щяха да са дублирани и на български.
УВИ!
|
След
толкова полюции на тема модерен археологически музей, историческите
съкровища на Пловдив пак ще седят в малка сграда, строена преди 130 г.
Онази сграда, на Понеделник пазара, я сринаха, защото стана ясно, че
мечтаният музей на тракийското изкуство не може да се самозароди и израсне
от само себе си, както мухоморките в гората.
На мястото на каменното Марково тепе ще има (леле, колко модерно!!!) Мол
„Марково тепе”. С който ще смаем гърците, американците, японците,
хъскитата в Аляска и най-вероятно и марсианците. И който съвсем сигурно ще
върти толкова пари годишно, колкото химическите тоалетни на Акропола за
седмица.
Много
се смях през 1990 година на една шега, че сме имали план да внасяме от
света „know how”, а да изнасяме don’t know”.
А то не било смешно... А реално. |
|
В СЪРЦЕТО НА БАЛКАНЕЦА
ИЛИ ПОД ПОЛАТА НА ШОТЛАНДЕЦА! |
|
В ранното лято, когато живакът в термометъра
беше започнал ежедневните си ерекции, хиляди шотландци се събраха на
острова със знаменитите си национални одежди. За да демонстрират в
грандиозна среща на родовете, че има по-важни неща от джакузито, салама и
колата – националното самосъзнание и родовата памет.
Този „събор” не би впечатлил някого (особено човек, който редовно ходи по
селски сборове в BG – по-малки или такива като Рожен и Копривщица), ако не
беше уникалният факт, че в Шотландия живеят 5 милиона шотландци, а в по
целия свят – още 40 милиона !!!
Странна националност. Направо те удрят в земята. Направо мушкат под полата
си всички патриоти и националисти.
Ами гордостта да се облечеш с националната си носия? Носия, за която има
вицове и задявки – на всякакви сексуални и хигиенни теми?
Все едно да има задявки, че нашите дядовци са използвали калпаците си за
нощни гърнета и въпреки това на поляните на Копривщица да видиш 20 хиляди
българи (млади и стари) сложили калцуни, ямурлуци и калпаци – във вихъра
на национално веселие.
Наистина много далече ми се вижда родината на Шон Конъри и Мел Гибсън.
Лично, вие, изхвърлихте ли вече старата ракла на баба си и ония
„миризливи” козяци, които събираха само прах на тавана?
|
П.П.
Всъщност какъв би бил проблемът ни с македонците, ако имахме
самочувствието и родовата страст на тоя островен народ? Пет –шест родови
срещи през границата ... и толкоз – пей сърце! То и песните си ги знаем –
Охридското езеро... Биляна...
Тази узряла в Белащица
праскова май има повече самочувствие. |
|
Странно нещо са учените.
Понякога установяват,
че водата може да бъде направена от студена на топла. И обратно.
Кафето веднъж вреди. В друго изследване то е от най-полезните
неща за съдовата система.Сега установиха, че
ЕДРОГЪРДИТЕ ЖЕНИ БИЛИ ПО-УМНИ |
|
Еврика! – извикал Архимед, повдигайки
във ваната огромните цици на жена си. Така хем е открил закона за
вместимостта на съдовете, хем още преди хиляди години е постановил: Ако
една жена има големи гърди, тя е достатъчно умна, да ти бъде достоен
събеседник дори в банята. Това с камъка го е измислил някой комплексар
биограф, който не е могъл да се уреди с достатъчно умна девойка. Кой
нормален мъж влиза в басейна да си играе
с камъни?
Това го знае и всяка тийнейджърка – че който има голям балкон има и
по-високи оценки някак. Затова и клиниките по естетична хирургия са пълни
с кандидатки за прибавяне на сантиметри към обиколката, а не толкова за
отнемане.
А ще попитате тогава – Къде отиде
легендата,
че мъжете не обичат особено умни жени?
Как така, след като светът е луднал по големите обеми?
Ами вярно е. Както е вярно, че блондинките са по-тъпички. Именно затова
мъжете харесват най-много едрогърди блондинки. Комбинация, в която едното
компенсира другото.
Най- вероятно и
компаньонката на Архимед е била русичка. Та му е оставила всичката слава
на него. Ако беше едрогърда брунетка преди него щеше да открие кое се
вдига по-лесно във водата.
А Цицерон? Ех, Цицерон. Неговата е била мощна и тъмна. И го е
комплексирала така, че чак си е сменил името заради нея. |
|
|
КОЛУМБИЯ – БЪЛГАРИЯ:
ПАРОЛА „ПРАСЕ” |
|
В едно село в
югозападната част на Колумбия жителите решили да изберат най-грозния
мъж, помежду си и да му дадат награда – едно прасе, с което да
отпразнува навечерието на Нова година.
Избрания вече „красавец” през цялата следваща година ще се кичи със
званието "Кралят на най-грозните"
Това е новината от Западното полукълбо
На 25-ти декември т.г.( Коледа) гътнаха прасе пред Военна болница в
Пловдив. Точно на тротоара, на 15 м встрани от главния й вход.
Това е новината от тук.
Петима мъже си обслужиха прасето в 9 сутринта както си се полага –
предсмъртно влачене и квичене, клане, посмъртно бръснене, пърлене,
миене, кормене и разфасоване. Така както се прави във всички селски
дворове.
Само че по средата между два университета и на 30-40 метра от рецепцията
на една от най-големите болници в града.
На тия мъже трябва да се даде по един орден за храброст и по един за
дързост. И на двата на гърбовете, ако може, да пише : Ти иба държавата!”
И по още едно прасе за награда, заради опазването на средновековните
български традиции – независимо от времето. И независимо от мястото.
Седя на компютъра и си мисля – това наистина ли е Пловдив? На площада
свири градската филхармония, а от другата страна на Тримонциум квичи
прасе.
Утре пред библиотеката може да започнат да продават кокошки. Остава
Марица да излезе от коритото и пред панаира да акостира една римска
галера. И да плъзнат салове с добитък и бохчи вълна.
А може и аз да съм се объркал нещо. Това прасе може да е било някакъв
полковник от армията и в болницата да се установило, че е непоправимо
болен. И роднините му да са го извели на тротоара – вид евтаназия да му
направят. То, едни муцуни бяха- аха, аха... колко му е да са роднини.
На този фон колумбийците с тяхното начинание да избират най-грозния мъж
и да го награждават с прасе, направо бледнеят.
|
По
тази линия, може да излезе, че сме страната на грозниците, ако отчетем
колко цели и разфасовани прасета отиват тези дни за подаръци.
Баща
дарява децата си с по едно прасе за Коледа.
Кумец подарява прасе на кума си за празниците.
Зет, кръщава свинята с името на тъща си, за да й се наслади по Нова
година. Приятели си купуват заедно прасе и заедно му се радват.
Това
е то България.
И въпреки тези карнавали със сланина и пръжки си оставаме територия с
много красиви жени и вечно сумтящи мачовци. Мляскащи, пърдящи и псуващи,
но не и грозни.
Къде са тръгнали тези колумбийци с прасетата? Да си гледат кокаина. Или
кой от каквото разбира.
Ако за Швейцария казват, че е страна, в която кравите са по-красиви от
жените, то за България може да се твърди, че прасетата са обичани колкото
жените.
В тези празнични дни хиляди мъже лягат вечер и се колебаят какво да
правят: да посегнат на жената или да заспиват веднага, че утре прасе ги
чака....
А много от тях вечер си овършават булката, а сутринта – и свинята. И не
претендират за награди.
Това е България. Това е истината. |
|
КОГО ДА ИЗЯДЕМ
ДОВЕЧЕРА? |
|
Докато гледаме
политическия театър върху малката си театрална сцена в София и докато се
давим в рекламните кампании за продажби на ваксини, в Копенхаген започна
международна конференция по въпросите на климата, организирана под
егидата на ООН.
Макар и като далечно
събитие за ума на средностатистическия балканец, форумът се занимава с
проблеми, от които зависи бъдещето на всеки от нас.
Само, че как да убедиш
гладния и премръзналия, че всяко дърво е по-ценно докато е живо,
отколкото изгарящо в печката и че, сьомгата, която умира след като е
хвърлила хайвера е по-ценна докато гние, отколкото опържена в тигана.
Залисан между сутрешното си кафе и вечерната ракия, на човек му е трудно
да повярва, че в момента земята е като стъклена люлка, на която се
забавляваме с „вяра” в собственото безсмъртие.
Хиляди филми за измрели
масово динозаври не могат да трогнат търговците на дървесина. Нито могат
да спрат мръзнещите да купуват дърва. Мисля, че всеки човек малко или
много е готов е да застреля последния слон на земята, ако детето му
умира от глад.
Дали тогава сме
обречени? Докато решаваме въпросите на днешното оцеляване, не изяждаме
ли утрешната земя и природа? Един китаец, който до вчера е карал само
колело, а днес може да си купи кола, дали ще се откаже да се поглези на
волана, след като знае, че милиарди други правят това всеки ден. Или как
да накараш някой да си заключи волвото в гаража и да се вози в градския
автобус? |
Несъмнено, ако искаме да
си останем на тази хубава планетка и да се радваме на реки, лагуни и
прохладни гори, ще трябва да направим някакви лични жертви. Дали
поголовно ще бъдем задължени да залесяваме сипеите, дали ще се ограничим
в потреблението на някои стоки или ще оставим автомобилите с вътрешно
горене – не е ясно. Ясно е само, че предстоят важни решения за
човечеството – по-важни от клоунадите в медийния цирк и от
„катастрофалните” проблеми на индивида „какво да си купи – истинска кожа
или екокожа.
Иначе съвсем
изневиделица можем всички да се озовем в онази лодка, в която двама
влюбени излизат в морето и се загубват. И след 15 дни глад всеки започва
да гледа на „любовта си” като на парче месо, с което да се нахрани.
Грозна, но поучителна случка.
|
|
НИЩО НЕ Е ЗАГУБЕНО,
АКО ТИ СИ ЗАГУБЕН |
|
„Органите
на жандармерията са вече на мястото”
и „Времето е мокро” са само част от журналистическите бисери, които слушах
и четох в близките дни. Въпреки, че не винаги разбирам дали самата
жандармерия е при органите си (както любовникът при инструмента си), съм
наясно че така наречената „четвърта власт – журналистиката „ бавно се
превръща от стожер в клоун. И как не, като в национален ефир може да чуеш,
че „ на обяд ще бъдат направени проби с акустична сирена.” Подчертавам
„акустична” И си мисля, че съответният редактор трябва да е подготвил това
изявление с половин нервна клетка (или просто с яйцеклетката си ), за да
се хване на тъпотиите на някакъв чиновник, който е решил да надуе
значимостта си. „Драги журналисти, колеги,
утре ще направим проби с акустична сирена”.
Трябва да
си папагал и половина, за да тиражираш подобна глупост за милиони хора.
Сякаш има хидравлични, сензорни или оптични сирени, че да уточняваш, че
сирената ще е за слушане. Утро с подобна дързост някой може да уточни, че
мократа вода в Искър е 15 градуса, а хората да се чудят колко ли е сухата.
Така благодарение на мързеливата колегия свикнахме магистралите да се
работят на “лотове”, а не на отсечки, телевизиите имат рейтинг, а не
зрителски интерес и новините да въшлясат от всевъзможни източни и западни
чуждици, за които има пълноценни български думи. А е било време, когато
образованият писач е бил пазител на езика. Но както казват „Нищо не е
загубено, ако ти самият си загубен” Прекрасно доказателство за това е БНТ,
която разтръби по новините си, че каналът й бил гледан от 1,7 милиона души
по време на световните финали по футбол 2010.
|
И че
зрителския интерес към телевизията бил невероятен по време на цялото
световно първенство.
О,
неразумни ми редакторе, би могъл да се хвалиш така, само ако световното по
футбол беше твоя студийна продукция, която ти си създал.
Но какво
има да се чудим, след като телевизионният лидер бтв пуска в централни
новини, услужлива плюнка от бирените компании, според която в бирата имало
витамини от групата В.
Продажни и жалки..., защо тази новина не я излъчите през февруари, а точно
сега, когато с трикове по етикети и под капачки, пивоварните се чудят как
да продадат колкото може повече.
Иначе, лятото си върви по план. Денят започна да намалява в северното
полукълбо, а след обилните юлски дъждове ще започнат масово да никнат
гъбите. Както никнат глупостите в медиите, след обилните хонорари. |
|
ХАРТИЯТА СИ ЗАМИНАВА,
ДЪРВЕТА СПЕТЕ СПОКОЙНО |
|
„Дъ Ню Йорк Таймс” ще
спре да печата хартиения си вариант. Съсредоточава се върху онлайн
варианта си.
Най-после! Още преди 15 години, когато написах за първи път в коментар, че
хартията си заминава като средство за разпостранение на новини, вярвах, че
това ще стане много скоро. Сбърках с десетина години, като смятах, че
2010-та ще е вододел, от който електрониката тотално ще започне да
загробва намастилената хартия.
Като човек, прекарал по-голяма част от журналистическата си кариера във
вестникарски редакции, не изпитвам и капка съжаление заради тази тенденция.
Първо, защото ще спре безумието да се изсичат гори, за да може някой
сутрин да си реши кръстословицата на масата; да си прочете хороскопа или
да прегледа малките обяви. Ще дойде ден, когато на тези 150 години (в
които излизат вестници и списания) ще се гледа както на времето, в което
билкарките и гадателките са се горели на клада.
Защото никой не е
съгласен да изсекат парка до дома му, за се произведе някое булевардно
издание, което до вечерта е в кошовете за боклук. Но понеже това и досега
става с гори, които са далече от прозорците ни, си затваряме очите, както
като ядем пържола, се абстрахираме, че за да я ядем, едно живо същество
насилствено е било лишено от живот.
Второ – издаването на вестник е сложно занимание изискващо голям
първоначален капитал. Занимание, което не е по силите и компетентността на
повечето хора. Именно тази пречка (пари и опит) е вид бариера за
свободното слово. Който е издател, малко или много се възползва от
монополното си право и чрез редакторите си филтрира солидна част от
обществените мнения.
|
Умирайки хартията оставя
аудиторията си на нета, който, освен че е една смайваща каша, е и
демократичен начин да се чуят милиони пъти повече гласове.
И докато текат
прогнозите, кога точно легендата Ню Йорк Таймс ще спре да се продава по
вестникарските будки, е сигурно че тиражите на всички вестници и списания
по света се топят като ледници върху пролетни води.
Кога точно ще бъде продаден последният вестник, не е ясно. Но е сигурно че
това ще стане скоро. Когато чукнеш с мишката на един информационен сайт,
не променяш нищо, освен положението на мишката, но имаш света с новините
му.
И това е прекрасно за
зелената част на планетата, за онеправданите писачи, за лудите, които
нямат място с идеите си по сериозните корици и най- вече за свободата на
изразяване.
Разбира се, милионерите, които продават цапана с мастило хартия, няма да
се дадат без бой, защото никой не иска доларовият Ниагара да спре да тече
в касата му. Но определено нетът тотално ще преструктурира медийната
индустрия.
Как?
Това е темата за следващата седмица. |
|
ЛЕТИ, ЛЕТИ
ХЕЛИКОПТЕР... |
|
 ИЛИ
КЪДЕ СЕ КРИЕ ИСТИНСКИЯТ
БИГ БРАДЪР
Това вече е реалити шоу!
Хеликоптер кръжи над големи дворове и чиновник сваля данни с GPS.
Данните от джипиеса се сравняват с кадастрални планове и карти, а номерата
на парцелите с данните от имотния регистър.
Народът си смуче пръстите и гледа ошеметен водни гаражи, моторници, езера
с плачещи върби, басейни с подводно осветление – дори забравя за любимите
сериали.
Българинът винаги е предпочитал реалити формата пред сапунката. Това по-
приляга на съзерцателната му клюкарска натура, на сеирджийския му натюрел
и завистлива натура.
А това с разузнаването на богати нелегални имоти си е шоу и половина. Това
не може да се сравнява с тъпата кочина, в която са вкарали някакви
нещастници да се псуват, да си съскат и да се изповядват в изолирана стая
на Големия брат.
Истинският Биг Брадър се е притаил в 30 декарово имение на брега на язовир
(върху държавна земя) и не иска никой да му се изповядва.
Води затворен живот зад затворена огромна врата, лови риба с мрежи и
лодки, пие уиски дълбоко в къщата и излиза на светло само зад матовите
стъкла на натежал от противокуршумно армиране мерцедес.
Това е големият Брат. Дали е митничар, контрабандист, наркорежисьор или
депутат, който си е измислил Министерство на веселието, Министерство на
купона или Дирекция по запиванията? На кой му пука? И кой би могъл да
знае, щом един бивш премиер не е чувал нищо за този ограден с мрежи
анклав?
Истината за този реалити формат е, че всички тези големи братя (нагло
настанени на брега на язовира като араби по брега на Женевското езеро) не
биха могли да забият и дървен кол за сенник, ако не се „изповядваха” с
банкнотоброячка под мишница на областен управител, на глутница депутати,
на избран министър или лоби с крачета в парламента. Това да не е
Сибирската тайга или Аржентинските пампаси, че да не знае никой !?
На един от най-големите
язовири в България цъфнала керемидена милионерска колония, голяма колкото
Ватиканът или княжество Лихтенщайн и никой не знае, че я има!!!
|
Ама тия хора, които си
избираме, наистина ни мислят за идиоти.
И лети хеликоптерът и народът зяпа олигавен пред телевизора и сергейчета с
рокерски дрехи гледат театрално невярващо, сякаш им съобщават, че са
открили селище с диви индианци в някой недостъпен ръкав на Амазонка!
Не, скъпи ми нагляри, това е нещо, което се вижда с кола от пътя. Това е
нещо, където сте ходили десетки пъти на запои. В тези скатани именийца
ходите да се търкаляте с младите си компаньонки и да си ги снимате на
клипчета – за да може пак да си ги търкаляте, даже ако решат да си намерят
не толкова лоено гадже.
Та, така.
Лети. Лети хеликоптер.
След него летят репортери.
След тях летят репортажи, статийки и хонорари.
След тях летят пресконференцийки, на които ококорени сладки репортерки
гледат в захлас министъра. Или премиер-министъра .
А отзад не лети никаква оставка, никакво извинение, никакво сезиране или
прокурорско самосезиране. Не лети и решетка.
За да не си задава много въпроси зрителят, хеликоптерът лети над различни
водни обекти, така че гледащият шоуто за Големите братя, да се чувства
преял (като натъпкана с царевица гъска).
После хеликоптерът зрелищно заминава към морето. Народът чупи пръсти, чака
много вълнуващи епизоди.... Някои викат Осанна Бат’ Бойко, други грухтят,
че ще го гръмнат, както ги е погнал.... Трети нищо не викат, но си гасят
цигарите в сланината, защото са неадекватни...
А последните съобщения за хеликоптера са, че кръжи над Несебър...
Бургас.... Варна....
После изчезва като в Бермудски триъгълник.
Дали се загубва в морската мъгла или е свален от „зенитната артилерия” на
истинските олигарси? Тук биха думнали и USA спътник, ако се застои над
градината. Това не са крадливите митничарчета от язовирите. Това са
истинските големи братя.
Да бе, какво стана с този хеликоптер?
Страхотно шоу. Страхотен замисъл.
Даже на мен по едно време ми замириса на чистене на Авгиеви обори.
Ама беше за кратко.
Сега пак цените на тока, парното и коматчето хляб..... Защото повече от
зрелището, нашенецът обича да цепи на две стотинката. И който знае това,
знае и как да го прелъгва всяка вечер в телевизионния праймтайм.
Оле!
|
|
ХРАНАТА ПРАВИ БОРБАТА!
Размисли между две филии |
|
Наскоро ми попадна
следната информация:
Софиянци ядат по 100 грама хляб дневно, а на село по 600 грама.
Факт, който те кара да се замислиш – та това
са 500 грама разлика.
Представете си сцена, в която двама мъже се хранят на една маса. От един
цял хляб единият изяжда две филии, а другият – останалото. Впечатляващо.
Дажбите са толкова различни сякаш става въпрос за сътрапезване на прасе и
кокошка.
ЗАЩО?
Защо е тази страховита разлика? Дали е само въпрос на културен модел, на
традиции в храненето или има и друга чисто енергетична причина?
Защото съм виждал гладни софиянци, които ръфат хляб с чубрица по-добре от
гладно градинско куче. Както съм виждал и селяни, които не пипат хляб,
докато не ометат от масата печеното шиле.
Освен навиците свързани с яденето със салфетка и ситни хапки или с
мляскане върху „покривка” от вчерашен вестник, нуждите на организма са
другият голям фактор.
Несъмнено жителите на столица ядат по калорични и качествени храни. Заради
очевидно по-високите доходи, в сравнение с почти безработните селяни.
Освен ако храненето на кокошките и поливането на лука не се смята за
трудова заетост.
|
 Ако
на масата има пилешко, кашкавал, колбаси или пържола с гъби, организмът си
набавя повечето калории и белтъчини от тях, а не от филиите.
Но ако плющиш прясно
зеле с фасул, ще ти трябва и една тухла плътен хляб, за да дадеш на
машината си енергия и градивен материал за нови клетки.
Да не говорим че 1 средностатистически софиянец извършва далеч по-меки и
леки движения в ежедневието дори от една баба която се е разкрачила над
лехата, за да плеви магданоза и морковите.
Апропо: продавачката в железарския магазин (в селото, където е вилата ми)
може да бие на канадска борба доста мъже софиянци.
А стане ли дума за борба.... винаги трябва да се помни какво казваше
нашият легендарен борец бат Сашо- раната прави борбата.
А лябът е в основата на раната....(храната)!
Пък и хлябът се прави на село. На селяните се полага да го ядат с
предимство.
Оле! |
Copyright© 2008.
Всички права запазени |
