След дългата зима и хора и животни
подивяха от стоене по стаите. Тази весела групичка се забавлява в
празния фонтан пред общината. Играта разбира се не е от
най-адреналиновите – да обикаляш в кръг, макар и по дъното, омръзва
бързо. Като филм, с предсказуем сюжет. Трябва обаче да се отбележи,
че кучето запази повече ентусиазъм от хората.
Абе ноооо якоооо
И нооо тъпооооо
В началото графитите бяха смислени.
Бяха изречения – някой изпускаше несподелени мисли - както прегрял
казан с пара.
Но много време мина от как някой написа в Буенос Айрес
„Едни се раждат щастливи, а други – в Аржентина.
Много вода изтече от деня, в който мъжете в Лондон видяха на един
писоар издрасканото:
Приближи се, не се надценявай!
Днес всичко е „Но-о-о-о яко”
Ама то каквато разговорната реч, такива и графитите.
Ето как изглежда днес къщата на певческото дружество „Ангел
Букорещлиев” на Дановия хълм.
Възможно е тук да се е разписал някой бъдещ български Пикасо или
Салвадор Дали, но в момента това ми прилича на изява на някой с поне
4 вида хранителни разстройства. Плюс едно ментално.
И ако графитите продължават да бъдат изява на вътрешно напрежение,
ме е страх да си мисля за съдържанието, породило тези цветни
изображения.
Импулсът е бил толкова мощен, че е изпръскал дори пейките по целия
хълм.
А бе. Мноооооооо яко!
Само дето не съм съгласен, че трябва тези художници да ги хващат и
да им чупят ръцете. Ръцете ще им трябват да си боядисат сградата
както е била.
С ОБУВКИ ПО ХРАНИТЕ В
БИЛА
ДАЛИ ТАКА ПРАВЯТ И В АВСТРИЯ?
Тази снимка е направена около 16
часа в събота 21 март 2009 г в магазин Била, до автогара Родопи, в
Пловдив.
Бездейна служителка на магазина е „кацнала” на последния рафт с
хранителни стоки. При това с прекрасните си служебни или лични
обувки.
Каква е причината не се разбра, защото не беше много разговорлива.
Дали чака да й докарат стока, която ще подрежда? Или замества някоя
охранителна камера?. Не е ясно. И не е важно.
Важното е дали така правят и в Австрия. В което дълбоко се съмнявам.
Да се качиш с обувки на плоскост, на
която се слагат хранителни стоки е скандал, който дълбоко ще покруси
който и да е жител на тази немски говоряща република. А да го
направиш в час пик, пред очите на клиентите си е провинение, за
което ще ти скъсат трътката заедно със служебната униформа.
Тогава се налага следният въпрос – австрийците ли ни имат за
аборигени та си позволяват такива неща в BG-то или мениджърите в
BILLA са си побългарили системата?
Защото съм далече от мисълта, че тази лелка на своя глава е
направила това.
Съзирам голямата опасност по повод на тази публикация да й скъсат
квитанцията на жената и да я направят бушон. Но съзирам и голяма
опасност, ако е ходила с тези обувки в тоалетната (А с кои да ходи?
Едва ли влиза да чишка по чорапи или с ботуши) да лепне нещо
нехранително и трудно лечимо по храните. Наглед безобидно, а
като помислиш голяма дивотия. А съм сигурен, че на някой във Виена
не му е все едно дали ще продължавам да пазарувам от този маркет.
ХУБАВА СИ, МОЯ БРАДВО
След моторния трион най-любя
тебе
Още
едно дърво на улица Леонардо да Винчи падна жертва на частните
строителни интереси.
Този изтощен от студовете пенсионер се зарадва на неочаквания
дърводобив. никой не му помогна, но не го и спря. Още повече, че
енергийните му интереси съвпаднаха с желанието на предприемача
улицата да се разчисти по-бързо.
ЦЕННОСТИ И НАДНИЦИ
Октомври 2007.
Кулминацията на плакатната война.
Патриотизъм, запазване на ценностите, грижа за хората, престижа на
града и вдигане на икономиката са основните точки в програмите на
кандидатите за кметове.
Градът мирише на лепило, евтин популизъм, препържени политически
щабове и мазни обещания.
Този мъж спокойно сменя плакатите на оградата
на един строеж. Вяра в ценностите или в надницата го движи
в отминалата есен? И с какво ли се занимава сега тази градска
електорална единица?
Още
едно дърво на улица Леонардо да Винчи падна жертва на частните
строителни интереси.
