вие сте в iloveplovdiv.com/                                                                                                                                                                    начало

ГРАДСКИ РАЗКАЗИ

ЛУДОТО ВЕСИ

Публикувано в брой 4 на сп. „HARSH”,
март-април 2008

Лудото Веси – 1
(Валидол в аптечката)

Тя е хит за такситата. Тя е тяхната песен. Веси - оранжевокосата, с бялата кожа и огромните влюбени очи – наричана от всичките й гаджета за по- кратко – „Лудото Веси”.
Тя ги спира и се качва по шлифер и джапанки, защото бърза за купон. Или влиза и едното й око е уголемено с грим и брокат до под скулата и толкова стряска шофьорите, че започват да се държат като олигофрени. Или изобщо не могат да тръгнат. Или докато се вози отзад, я чуват да плаче по телефона, твърдейки че е нещастна. А била нещастна, защото приятелките й не вярвали колко е щастлива с новото си момче.
Лудото Веси е хит сред такситата. Защото се вози само с таксита. Не че гаджетата й нямат коли. Просто няма мъж, който да не се напие от радост, че е с такава красива жена. Както й няма мъж, който на трезво да се съгласи да я откара, вместо да я задържи при себе си. Но не защото не са джентълмени. Просто така се случва.

Лудото Веси – 2
(Великите задръствания)

Всички таксиметрови шофьори знаят кога Лудото Веси е в „междучасие”. Между две влюбвания. Защото тя е тяхното нереализирано безразсъдство. Тя просто е хит сред тях. В дните без гадже тя е затворена. Качва се с нарочно размазан черен грим по бузите. Нарочно рошава. Ако някой новак я заговори, просто му изкрещява: Ти не си ли виждал красива жена, бе? Я си карай напред. В такива тежки дни често не й вземат пари. Защото нито един филм не е толкова интересен. И нито една друга жена на 19 не е толкова луда като Лудото Веси. Нито толкова красива. Коя нормална девойка ще поръча 11 обиколки на града, за да може на спокойствие да интервюира всичките си приятели, дали виждат в нея своята идеална съпруга. Защо в такси? И защо в движение? „Ами нали половината ще искат на мига да подпишат, а другите ще питат къде съм, за да ме набият..”
Помнят се велики нейни изпълнения като толкова тъжният й ден, в който попитала един нов шофьор – Ако не си женен, искаш ли да отидем някъде да подпишем? Виж имам букет - След като човекът катастрофирал на първото кръстовище, тя се качила в аудито на едно семейство и казала на непознатия: Ако жена ти няма нищо против, айде да ме закараш до вкъщи, че съм много депресирана.

Помнят се и няколко велики задръствания, причинени от нея: Веднъж, когато се гримирала 3 часа на фонтана до Конника; друг път, когато с копринена рокля се наредила до просяците на булевардната мантинела, и надничала в колите: Ако си толкова добър, колкото аз съм красива, ще ти бъда най-вярното гадже, което си имал. Както и описаното от всички вестници произшествие, когато половин час опитвала да вземе огънче от гвардейската рота пред Президентството.
Да, тя е хит сред мъжете. Защото е част от мокрите им сънища. И защото е правила лудости, които не им е стискало дори да планират.

Лудото Веси – 3
(Провокаторката)

Лудото Веси си е напълно нормално. Тя просто е по-умна от всички и знае, че сега може да прави глупости. Докато е по- красива от всички. И докато има невинността на дете.

Кой мъж не би се трогнал от млечната свежест в едно красиво непознато лице, изследващо го с огромни като светофар очи: Защо всички мъже сте такива идиоти?
И кой полицай би арестувал шматка, която го пита:
Искам да се чукам с белезници.

Дали ще ми убиват?
Лудото Веси – червенокосата, със синята къса коса, платиненорусата, с патешко жълтата войнишка прическа, от която очите й изглеждат като на извънземно, попаднало случайно в градината ви.

Имали ли сте гадже, което да ви кара до сутринта да й разказвате филми, защото я боли корема? Или което прави списък на всички места в града и около него, на които трябва да се направи секс.

Или което да плаче с глас в сладкарницата? Или да си говори с всички улични кучета. Или да прави ревниви сцени 2 години след раздялата, само за да стресира новата ви любов. Нямали сте такова гадже. Но много хора са имали. Защото лудото Веси не се церемонеше много.

Лудото Веси – 4
(Пижама по булеварда)

Днес е специален ден. Тя крачи по тротоара по чехли и по любимата си пижама. В седем сутринта. Лудото Веси в акция. Стройна, красива, детска, оранжевокоса, леко сънена. Мъжете скачат по клаксоните, таксиджиите се задавят по радиостанциите. В автобусите настава оживление. Тя пердаши през градинките, зебрите и осевите линии. Някои знаят – последното й гадже е в квартала. Но какво ще се случи?
Да, днес е специален ден. Рожденият му ден. Звънецът го изхвърля от леглото. Кога е ставал толкова рано? Сигурно е пожар. Да, голям пожар е – тя стои в кръгчето на шпионката с разкопчана пижама. На тениската, върху свободните от намордника цици пише със спрей

ЧРД !
ТВОЯ СЪМ.
ВЗЕМИ МЕ!
Как да не й отвориш. Тя връхлита и започва да го яде още на пътеката. Мирише на сънено мляко и снощен дезодорант. Похищава го из целия апартамент – диво и щедро. Явно отвън е видяла как светът свършва.
Взема му дъха, както само тя може.
 

После прави кафе, пали две цигари и ляга до него. Мълчат. Хареса ли ти? – пита тя загледана в тавана. Супер! - отговаря той загледан влюбено в лицето й ?
Добре – отговаря тя, вземайки пижамата си – Защото ти беше за последно!

Първите три таксита спират едновременно. Кога на булеварда ги е спирала жена по пижама? Тя сяда отзад и казва: Ако знаеш къде живея, карай. Ако ти приличам на луда, се оплачи в КАТ.
Лудото Веси. Как да я забравиш?

Лудото Веси – 5
(Архивирано и засекретено)

Госпожа Лудото Веси отдавна е едрогърда майка и тиха съпруга. Уважавана от съседите жителка на „Островите” – новият квартал на богатите.

Две деца, кола за покупки, дънки, широки блузи, мезонет с изглед към планината.

Една обикновена жена, с обичайни грижи и прогнозируемо бъдеще. Като панел в сградата на средната класа.
 

Дали е щастлива? Тук няма пиаца за таксита. А и хората не споделят едни с други.

ХИЛЯДА ПЪТИ СЕКС, ХИЛЯДА ПЪТИ СЕКС
 

МЯСТОТО

Най-гнусното заведение в града. Толкова мърляво, че дори мухите изглеждат като специално търсена екстра за интериора. Всеки китаец, на когото кучетата още лаят от казана, и който събира гъби от пода, за да ги прибави към соса, би преподавал хигиена тук. И би повръщал на воля, гледайки мизериите в кухнята и салона. Ротвайлерът на сервитьора, вързан за служебната маса, пред който се изсипва обраното от чиниите, допълва зловещата картина на това вонящо на старо олио и мръсни чорапи място.

ОБИТАТЕЛИТЕ

Луди, с олигавените от апетит джуки, които се чудят как да извъртят залъка, за да го прекарат между стърчащите като глиги на прасе зъби,.
Проститутки от гарата, умирисани на засъхнала сперма, които си говорят за деца и домашна работа, докато ядат пилешка яхния и пълнени чушки с хляб.
Мрачни телета, които седят в най-тъмните ъгли, отпиват бавно и гледат наредените на масата телефони – много често повече на брой от пръстите на ръката.
Безгрижни строителни работници, с уши пълни с бетон и вар, които мляскат енергично по системата – „яж и бягай да легнеш зад тухлите”.
Алкохолици от двата пола с изпити лица и стъклени очи, сякаш хербаризирани между стените, голяма част от биографиите на които се четат на пирона с листовете, където се записват вересиите.
Задръстени мъже, на които годините системно самозадоволяване са щамповали онези гузни черти на лицето, каквито имат често битите кучета.

ВРЕМЕТО
Най-горещата част от деня, когато дори мухите са преяли и чистят крака до повърнята си по масите.
ТОЙ
Една луксозна кръпка в заведението – прекалено добри дрехи, прекалено добри маниери, вид на човек, който не е пил вода уморен и никога не си е лягал гладен. Той седи с предадено на алкохола тяло – мек кашкавал на стол, безфокусен поглед, запотено лице и уста, която прави замотан и фъфлещ превод, на това, което й диктува съзнанието. Опитва се да говори нещо на сервитьора, но онзи разбира само изречението „Хиляда пъти секс, хиляда пъти секс...!”, което се повтаря като припев между неясни пасажи от песен на слабо познат език.

ИСТОРИЯТА

Нея я знаят вече всички бармани в радиус от 4 километра. Той се опитва да изпие пиенето на района, депресиран от някаква тъпа семейна история, за която повечето мъже с гордост щяха да жулят карти, за да я разказват. Тя мойта...жената...жената...усойница свита... ЦРУ,

Тя е била най-подредената жена във вселената. Вярна, работлива, грижовна.... Имала е дневник за покупките и семейните разходи, за менструалния си цикъл, плащането на тока, водата, телефона, дневните температури и рождените дни на всичко, което е идвало в къщата й. Супер жена, супер семейство, суперщастие. До деня...

Една сутрин тази подредена жена, всеотдайна майка, образцова домакиня и любяща съпруга, го била предупредила да не закъснява вечерта, защото щели да имат празник.
Той безрезултатно цял ден си прехвърлял всички възможности за този засекретен празник и така и не намерил причината, преди да седне на безупречно подредената маса. По-точно преди да стане от нея. Годишнина от сватбата – не, рождени дни в рода- не, имен ден на някоя леля- не, юбилей от запознанство, от пътуване, дипломиране, оцеляване от трагедии, дори национални празници на съседни държави и градове – НЕ!

Самият мистичен празникът се състоял в тържествена вечеря в присъствието на бутилка шампанско, за която през цялото пращене на свещите се казвало „ още не е време за нея”.
Растящото любопитство било хранене с дяволити усмивки и сладки целувки и една солидна почерпка от уиски и любими мезета.
И по най-естествения начин се намерили в леглото и се започнали. Все пак му била жена. Но този път била различна. Много ентусиазирана, игрива и безпричинно всеотдайна. Липсвала познатата ленивост – на замаяна риба, която само от време на време изхрипва и се обръща. В един момент дори си помислил, че му е изневерила и е гузна. И си казал: станахме модерно семейство – сигурно празнуваме първа изневяра. И му станало объркано в душата. И меко.

Както и да е. Свършили. Тя се изправила в леглото и започнала да скача, от което от циците й се разхвърчало „мляко” и по лицето му:
Честито! Можеш да отвориш шампанското.
Хиляда пъти секс! Хиляда пъти секс! Хиляда пъти секс правихме.
...
И влязла в банята. И запяла под душа.

ЕПИЛОГ

И така, той обикаля кръчмите и пие. Един бивш порядъчен мъж, в средата на необратимо пропиване. В началото, когато му се разбирало какво говори, бил казал на един приятел:
Това е луда жена, брат ми. Страх ме е от нея.
Представяш ли си на каква отчетност съм. Все едно живея под лупа. Като лабораторна мишка. Представяш ли си да имах на онази работа брояч и тя нощем тайно да сверява данните от него със своите записки.....
Тая работи за някаква разузнаване – ама не мога да разбера какво на мен ще ми разузнават ...Ще ми разузнаят оная работа....

БАНКА В САНДЪК С ВАКСА
или
ОДА ЗА ЕДИН ЦИГАНИН

 

Аз съм беден циган - казваще Майорчето.
Момент... Не казваше май така. Казваше: А бе, ти си по-голям циганин от мен! - на всички, които опитваха да се пазарят с него.

На Ивайло му викаха Иво Слона – с ударение на „о”-то в Иво. Така се говори в Кюстендил. По едно време циганина от Столипиново започна да говори на странен диалект, напомнящ западните български покрайнини. „И на тоа му развалих говора!” – хилеше се Слона.
Горните редове са прелюдия към един документален разказ от района на Аграрния. Разказ, за който не мога да намеря точно заглавие, затова го пускам да съществува така.
 

ИСТИНСКАТА ИСТОРИЯ НА ЕДНО
СТРАННО, НО ЛОГИЧНО ПРИЯТЕЛСТВО

Защо Майорчето имаше такъв странен прякор никой наоколо не знаеше, въпреки, че лъскаше обувките на половината квартал и наместилия се в него университет.
А лъскаше здраво. Зевзеците се шегуваха, че ако така лъскал бастуна, щял да бъде най-големият шемет в махалата, на което той отговаряше с огромна усмивка. Усмивка, в която липсваше един зъб, а други два, златни, идваха някак си много.

Вземаше по 60-80 стотинки за две обувки, на онова време, и беше доволен както за монетите така и за хубавия лаф, ако се случеше такъв с клиента.
А по отношение на лафа имаше само един човек – един човек, с който Майорчето, ваксаджията, можеше да говори с кеф с часове и дни. Какво точно – идея нямам. Нали знаете как се случва понякога – двама души си пасват от раз - като парчета от счупена чаша.
Така се случи и с Иво Слона, млад безотговорен първокурсник от университета.
Майорчето, истинското име на когото сега не си спомням, беше висок около 160, тежеше не повече от 55, хранеше 6 деца с куфарчето с четките, имаше черни очи и добре гледан мустак – единственото нещо, което можеше да се каже, че е на световно ниво в тази немощна личност.
Слона беше (и е) към 185 във височина, тогава тежеше около 80 ( а сега сигурно 130 заедно с портфейла). На неговите 20 години се подразбира, коя част от тялото му беше на най-голяма почит в собствените му очи и ръце – и съответно най-много използвана. Напук на изпитите и желанията на родителите му.
Като всеки уважаващ себе си кюстендилец Слона въртеше колежките в центрофугата на безотговорните си дни и пилееше пари в „Куцата въшка” – едно от онези евтини заведения около вузовете, които съществуват благодарение на махленските пияници, пенсионерските ракии и остатъците от студентските стипендии.
Майорчето често сядаше в съседната кръчма и също безотговорно пиеше две-три стограмки. И често свършваше парите, изкарани от обувки. Хората го познаваха и му даваха или в заем или го черпеха. Но най-много заеми му даваше Слона. Когато имаше.

Защото в безподобната си страст по веселбите, гаджетата и особено дивите запивания до заран, Слона често оставаше без средства дори за един купон в стола и не само ушите, но и цялата му личност загубваше форма, като ушите на престарял истински слон.
В такива трудни моменти, в началото на познанството си с циганина, Слона вземаше назаем от ваксаджията по 2-3-5 лева и се опитваше да изкара цяла седмица до следващата дотация от родния Кюстендил.
Пушеше евтини цигари, ядеше в стола и караше повече на секс със стари гаджета. Защото старите бройки не искат свалки и промоции, ами най-много да донесат някоя консерва или компот в квартирата.
Е, дойдеше ли записът от родителите, Иво първо минаваше през Майорчето, издължаваше се, оставяше му 5 лева да пие няколко мастики, лъскаше си обувките, плюнчеше като истински циганин двулевка и лепеше тройния хонорар на щастливото чело на майорчето. И пак се впускаше в най-голямата си страст – да свири мръсни песни, да пилее пари и да троши онази женска кост, за която се казва, че я няма в чуждата п.....
Защо ваксаджията така обичаше Слона? Заради точността, заради широката душа или заради всички луди неща, които самият той не можеше да си позволи покрай частната „детска градина” у дома. Нямам обяснение. Откак оня камион сгази пияното майорче на сегашния булевард Източен, никой и не може да отговори.
В онези години обаче, тяхното приятелство така се разви, че днес сигурно това, което ще кажа, ще изглежда като измислено. Слона постепенно откри истината за финансите си благодарение на тъмния циганин с четката и златната усмивка. В края на тяхното приятелство Иво оставяше 30-40 % от преводите от Кюстендил на ваксата – като в банка.
Останалите започваше веднага да издухва с различна скорост – в зависимост от това колко беше разгонен, дали имаше сесия и дали му се пиеше много. След „силната седмица” следваше смирен период, в който академията минаваше покрай сандъчето на майорчето, оня му даваше по 2-3 лева от неговите, да изкара деня, и не откликваше на никакви други молби (защото така им беше уговорката).
Майорчето не криеше, че понякога използва парите на Иво за по-едри нужди у дома – дрехи, дърва, ток....
Това беше някаква странна симбиоза. Майорчето с тоя занаят трудно заделяше едри пари, но със същия занаят и не оставаше без стотинки и така успяваше да подкрепя ежедневно нуждите на кредитора си от хляб, цигари и лютеница.
Това е то историята на един студент и един ваксаджия. Когато стана белята Иво не отиде на погребението, защото не научи навреме. Но когато му казаха, плака неудържимо като дете. Плака без да се крие. Плака и в кръчмата, където сядаше майорчето и се напи зверски – както изисква такова приятелство и здравите кюстендилски корени.



Бележка: да пусна един имейл на Слона – да прочете разказа и да провери за по-важната фактология. Че бая години минаха от тогава. И защо му викат Слона. И защо на майорчето прякора му беше майорче.  Има толкова неща да се уточняват, че ми идва да се грабна и да го видя тоя змей на място. Но ме е страх да не се запием. Защото вече не мога като тогава.