Т Е R A F A N T A S T I C A. C O M                                                                                                                                 начало

НЕТЪТ ПРАЩА МЕДИИТЕ НА БУНИЩЕТО

Нуждата от медии се появява тогава, когато в едно населено място наличните клюкарки не смогват да обработят и разпръснат всичката появяващата се информация.
Дотогава в първичното общество всеки на практика е медия (събира, обработва и предава инфо) и в същото време е и консуматор.


Урбанизацията ражда нуждата от професионални „клюкари”, чието занимание става търговията с новини. Раждат се вестниците и т.н.

Като търгуващи с изключително важен продукт собствениците на медии бързо забогатяват и откриват другата сладост на позицията си – да управляват обществото чрез „цеховете си за преработка”, филтриране и луксозно опаковане на вести. Така хем печелят, хем управляват. Докато започнат да ги наричат четвърта власт – след законодателната, изпълнителната и съдебната.
Ужасно сладък бизнес Правят вестник от 36 страници с коктейл от новини и занимавки и ти го продават целия. Заради една спортна страница купуваш още 35, които до вечерта си изхвърлил.

Утре , когато нетът ни разглези докрай с търсачките си да ползваме само това, което ни трябва, ще приемем това за вид изнудване – все едно да идеш на пазара за краставици и да ти продадат един контейнер с цветя, картофи и фураж, които да платиш и изхвърлиш.
Заради усложненото си техническо оборудване вестниците, радиото и особено телевизиите създадоха и един почти магически ореол около себе си, прикривайки истинската си същност – че са мравуняци от обикновени хора.

Днес нетът прави на пух и прах съществуващата медийна индустрия и тя никога, НИКОГА, вече няма да бъде същата. Както в рекламата на Колт „Преди имаше силни и слаби, Сега Колт изравни всички”
Медийните магнати, които всеки ден губят големи парчета от империите си заради социалните мрежи и милионите специализирани сайтова, вече нито ще могат да печелят, нито да управляват както досега.

Сладките прогнози, че ще бъдат достатъчно големи и когато изцяло станат виртуални, са смешки на колела.

Колкото производителите на файтони са се превърнали в абтомобилостроители след откриването на двигателя с вътрешно горене. И колкото производителите на пишещи машини се включиха в производството на компютри. Просто едни технологии се заминават, а заедно с новите идват и новите майстори.

Днес нетът ликвидира едно почти 200 годишно информационно статукво и връща света в ера, когато си едновременно производител на събития и консуматор на чужда информация.
На времето светът се отказва от този вид общуване, защото няма технология да свързва всички хора в набъбващите многохилядни и милионни общности (градовете и държавите) И подарява част от свободата си на хора, които декларират, че разбират от новини.

Днес, когато глобалната мрежа превръща самата планета в едно голямо село (да цитиране г-н Гейтс), светът си връща свободата, като изтегля обратно кредита си на доверие от медийните фабрики.
Вестниците, книгите, списанията и телевизиите никога вече няма да бъдат същите.

Спомнете си славата на CNN от 1991-а и я сравнете със сегашната й популярност. Някои дори ще изчезнат. Спомнете си издателствата на книги от средата на 20 век и ги вижте днес - как се бият като хиени кой да печати учебници, за да оцелее.

С това информацията в цивилизацията нито ще намалее, нито ще се промени. Тя просто започва да тече по други начин. Който е имал библиотека с енциклопедии и томове на класици и ги е чел и бърсал праха им знае удоволствието да ги имаш в една флашка с размер няколко гигабайта.
Колко смешна изглежда днес и класическата фотография (колкото и да пищи, че нищо не може да я замени) с промиването на филми, копирането на снимки и чекмеджетата за съхранение.

Всеки фотограф във вестник си имаше стая, лаборатория и склад, а днес има просто лаптоп.
Уважаеми старци, динозаври и традиционалисти, трябва да приемем, че светът се променя.

Старите технологии си отиват, играчите се сменят, вкусовете и порядките - също.

Остава великото човешко любопитство, което е истинският мотор на цивилизацията. А вие, тийнейджъри, които днес се „перите” с нотбуци и смартфони, изпуснете въздуха, защото утре децата ви ще питат какви са тези „мебели”.

И се обичайте! Тази магия е вечна, а технологията й – съвършена!!!

ДОКАТО СЕ ТЪПЧЕМ С ХЛЯБ И ЗРЕЛИЩА

„Тази стара максима дълго време се преподаваше (няма да се учудя, ако още е така) като едно от двете гнусни неща дадени на света от древния Рим.
Другото е разделяй и владей.
Защо обаче даването на хляб и зрелища на народа да е част от унизителния инструментариум на властта? След като самите хора (повечето) искат това да бъдат двата стълба, на които се крепи ежедневието.
Нахраненият човек, ако не си му построил Колизеум, модерен стадион или театрална зала, ще вземе да си организира бой с петли в махалата, ще пробие дупка в оградата, за да гледа съседите или ще намери онова място на балкона си, от което най-добре се чуват всички скандали в кооперацията. Или ще тича до видеотеката (както и го прави).
Фактът, че всички крайъгълни и крайпътни кафенета и заведения се пълнят от само себе си, говори какъв воайор е по принцип човекът.
Може би индивидът търси познание за света чрез наблюдение на другите. Особено докато храносмила. Защото когато е гладен, той търси храна, а не информация.

Мисълта, че хлябът и зрелищата, не са контролни лостове на „властта” над индивида, а негови нужди, които той иска от държавата, ме сполетява особено на световни първенства по футбол.
Когато милиарди хора зарязват всякакви действия, за да съпреживеят страстите по стадионите. Без никаква принуда. Но с много бира и много мезета. И много удоволствие.
Сутринта гледах един документален филм, в който с научна безпристрастност ми съобщиха, че всеки човек в живота си произвежда около 6 тона лайна. Това си е сериозно производство, за което трябва да се преработят много по-големи количества суровина (храна – или простичко хляб – както са го формулирали в Рим).

Ако размишляваме в тази посока, ще излезе, че именно нуждата от хляб и зрелища, движи човека и той единствен на планетата е съградил цивилизация.

Той сигурно е единственото „животно”, което не спи (като мечка или лалугер)след като се натъпче, а сяда там където мозъкът му събира и обработва информация, докато стомахът върши своето.

Ето предлагам ви с тази мисъл да седнем довечера пак пред телевизорите – не като контролирани бактерии, а като личности развиващи света. Макар и засиращи го. Оле!

 
Затова хората си прекарват толкова добре по плажовете. Защото има и от едното и от другото.
Като на „Златни пясъци”

КРАЯТ НА НЕФТА

„Каменната ера е завършила с излишък
на камъни. Нефтената ера ще завърши
с излишък на петрол.”

Тази мисъл принадлежи на един арабски шейх, който е толкова навътре в петролния бизнес, колкото не е бил нито един мъж в жена си. И дава посока – накъде се движат нещата, независимо от новините и повечето „документални” филми на тема ресурси и цивилизация.

В един от тези прогностични филми се обрисува моментът в който правителството на САЩ (след като са свършили нефтените залежи на планетата) слага ръка върху всички автомобилни фирми в държавата и ги задължава на произвеждат електрически камиони. Не едноместни екзотични возила за изложби на автоиндустрията. А същите тези огромни тракове, които кръстосват от Източното до Западното крайбрежие и в чиито многотонни каросерии се вози комфорта на Америка. Но с акумулатори и елдвигатели.

Дори тази процедила се информация дава представа докъде са стигнали алтернативните разработки, докато светът кърши ръце пред свършващото течно гориво. Да не говорим за отдавна постигнатите висоти в соларното производство на ток – 100 вата от квадратен инч фотоелементи.

Като обикновен ездач на автомобилен двигател и аз се стряскам от скачащите цени на бензина и непрекъснато смятам с колко стотинки ми се оскъпява всеки километър пробег. И ми се вижда абсурдно да има изход от положението. Освен да си купя велосипед.

Но си спомням през 1995 година първите мобилни телефони, които имаха 2 килограмова батерия.

И за да имаш такъв телефон ти трябваше автомобил,
за да го пренасяш.

Днес миниатюрни джаджи от по 200 грама имат батерии, които осигуряват възпроизвеждане на филми, музика, разговори, нет трафик ... и издържат десетократно по дълго от онези „сандъци”.

И това стана, защото пазарът поиска това развитие.
Т.е. докато има нефт, той ще е евтин. Като почне да свършва, ще поскъпне. И пазарът ще поиска алтернатива. И лабораториите ще я дадат.

 

И как не. След като в продължение на 5 години НАСА дистанционно управляваше два електрически самоходни разузнавача на Марс!

Да събереш ненаселеното с пренаселеното!

Ако не е интернет сега няма да може да четете тези редове.  А ето какво научих оня ден: Че София е в топ 10 в света по осигуреност с нет, докато 4 000 села в България изобщо не познават световната мрежа на практика.

Това само доказва моята теза за развитие на административния капитализъм в Б-я. Там където са министерствата и 70 % от цялата национална бюрокрация са концентрирани парите, услугите и всички други благини. Като плевелите, които никнат като гора до спукан водопровод.

И си рекох – какво толкова. Има села с 60 бабки и дядки – за какъв чеп им е нет там.

Дядо ми живя щастливо и без компютър. Прадядо ми е живял щастливо и без чат и сърф. Прапрадядо ми е бил пич и половина и е живял достойно и пълноценно.

Дори и аз живея добре без фейсбук ( в който хората си разменят снимки като в детската градина и си пишат по „стените” закачки като в ученически лексикон).

Но се сетих колко ми е приятно на вилата, където мода да споделя двора с гнездящите по дърветата птици, да слушам крякането на жабите, и в същото време да мога да гледам сателитни телевизионни канали.

Да развитието на комуникациите – телефония, телевизия и интернет прави все по-отдалечени места привлекателни за живеене. Особено за хора, които могат да се прехранват с работа в мрежата или да пренасят продуктите на дейността си по кабела.

Да, разбира се, че е важно. Когато заради двама души на върха на една планина се прекара ток, вода, нет и всички придобивки, които вече са в стандартния пакет за живеене, тогава държавата наистина я е грижа за всеки човек.

И си мисля, че именно развитието на комуникациите ще върне хора да живеят пак в онези приказно красиви и призрачно пусти места на България, където до преди 50 години е имало детска врява. Няма да стане изведнъж.

Но е по-ефективно от програма за заселване на пустеещи райони. Не знам дали помните преди повече от 25 години как хиляди хора отидоха в Странджа-Сакар, живяха фиктивно по някоя година и прибраха парите, които отпусна правителството за заселване на района. После се върнаха.

Тезата, че хората отиват в големите градове заради кината и театрите е глупава и скопена.

Всеки човек се интересува от комуникациите с други хора – и полисът е силен именно с този феномен – общуване с „неограничен” брой хора. Единствената алтернатива засега е нета.

Който е изпитвал удоволствието на седи на някое диво място – до въдицата си или в хамака в някоя гора и да си пише с приятел живеещ в Чикаго, ще разбере за какво става дума.

Начинът да събереш несъбираеми неща – незаселеното с пренаселеното!

МАГАРЕТА ОТ ВСИЧКИ СТРАНИ, СЪЕДИНЯВАЙТЕ СЕ!

Протестиращите срещу ГМО са манипулирани хора.

Когато преди повече от 200 години по релсите между Пенидарън и Абърсинън в графство Уелс - Великобритания, потегля първият локомотив в света, населението било разделено между неописуемо възторжени хора и други толкова стресирани, сякаш наближавал края на света.
Влакът, който „фучал” между тучните морави с 12 км в час, бил обявен от някои за най-големият екологичен проблем. Лекари пишели статии, че човешкият организъм не може да понесе скорости по-големи от 20 км в час и че пътниците щели да припадат и умират, ако се усъвършенстват вагоните и се достигнела тази граница.
Учени изнасяли сказки, че самото движение на влака ще разруши околната среда с вибрациите и препоръчвали кравите да не се пасат на по-малко от 500 м от линията. Именно тези учени и лекари (както и задругите на превозвачите с файтони и дилижанси) организирали населението да излиза на протестни шествия с искане да се забрани разработването на жп транспорта.

Сега може да изглежда много комично, но тогава протестиращите са били убедени, че спасяват света и са вярвали във вредата от релсите съвсем искрено. Така както днес протестиращите излизат на митинги за забрана на ГМО (генно модифицираните огранизми), а вечер пият лексотани и аспирини за да не гръмнат от нерви.
Когато на човек не му стигат знания лесно може да бъде манипулиран и ваден като марионетка на улицата. Причината някой да мисли, че кравата му ще умре, ако види влак, а друг да мисли, че Г М - организъм е нещо като от филмите на ужасите е една и съща - НЕОСВЕДОМЕНОСТ и ГЛУПОСТ.

Генно модифицирани организми в България съществуват от преди да си направим държава.
Едни от най-познатите са мулето и катъра - изкуствени кръстоски между магарета и коне, които не могат да
имат поколение.

Дотогава природата не е дръзвала да смеси двата вида, нито те са имали желание, но човекът ги насилил, за да създаде организми, който да му вършат работа – силни като коне и упорити като магарета.

Зърната на първата дива пшеница са били по-дребни от най-дребния ориз. Истинските ябълки (дивите) са колкото орехи. Всички ягоди са били като горските
Първите генни манипулации са в ядрото на чревната бактерия „Ешерихия коли” от преди 30 години и целта е да се накара бактерията да произвежда инсулин за диабетично болните.

Така че всички онези, които днес като овце биват изкарвани на улиците с транспаранти да протестират, да не си мислят, че утре картофите им ще пищят във фурната, а да се образоват малко. Или да си носят на митингите хляб от див овес и да се откажат от млякото, сиренето, кашкавала и сметаната. Защото кравите, преди да бъдат „насилени” от човека са давали само няколко месеца мляко – колкото да си изхранят телетата.
И да се огледат да видят кой ги кара с гегата по жълтите павета да скандират.

Иначе ще се стигне до там да се отстрелват мулета, за да се „спаси” света. И акциите ще се водят от магарета с вратовръзки.

Представяш ли си днес да разбереш, че през 1932 г дядо ти е излизал на митинги да протестира срещу подменянето на павета с „вреден” асфалт. Освен, че ще те е срам, сигурно ще се замислиш, дали нещо от неговата простотия не тече и в твоята кръв. Защото и това е функция на гените.

„ОГНЕСТРЕЛНА РАНА ОТ ВИЛИЦА....”

Губим 500 000 часа работно време
заради глупостта на медиите

Колкото повече новини гледам, толкова по-ясно разбирам, че малката държава е като малък работен колектив – всякакви теми и шеги минават. И че всички си знаят насраните гащи, но се търпят едни други.

И че всякакви номера на шефовете минават.

Една безкрайно скучна стенограма на разговор между президент и министър на финансите отне толкова телевизионно време и толкова вестникарско място, че ако всеки работещ българин е бил ангажиран по 10 минути само за един ден са загубени 500 000 часа работно време или 62 500 работни дни. Или 171 години.
Това си е доста убито време като се има предвид, че това е скучен разговор между двама души, които по начало не искат да се разберат. Нещо, което сигурно се случва по хиляди пъти на ден около всеки от нас.

Ама голяма скука. Ако този текст от самата „легендарна” стенограма бъде разпечатан на хартия и се предлага не срещу пари, а с пъхнати 2 лева, половината хора ще се откажат от парите, за да си спестят времето да четат един замотан като кълчища скучен разговор.

Толкова глупава история, че вече си мисля какви ли парчета от баницата са се наговорили да хапнат циркаджиите във властта, докато народът тъпо зяпа телевизорите. Определено ми прилича на клоунски номер, в който с едната ръка ти правят глупави номера пред очите, за да могат с другата да ти измъкнат часовника.

Иначе държавата си се разпада нормално.

Оказва се, че няма орган, който да спре използването на стари асансьори – толкова стари, че могат да оспорят датата на създаване на първия прототип.

От полицейските сводки става ясно, че 10 % от всички, които карат автомобили, правят това без правоспособност.

Това че има детски градини, отоплявани със стари като света парни котли ( които са бомби със закъснител) отнема стотици пъти по-малко медийно време от предварително скопените и обречени диалози за това как намалява нацията.

Ами тя за това намалява – избивана по пътищата, в битови и промишлени инциденти, от липса на адекватно здравеопазване и поради бягство зад граница от цялата тази тъпотия.

А колко е тъпо, дори самите трудно осъзнаваме, защото като глистите сме си свикнали да живеем там, където сме родени.

Но ще дам пример пак чрез журналистиката, която ни сервира от централни тв новини, че „детето е починало от огнестрелна рана от въздушна пушка”.

Утре според такива неграмотници( които народът разчита да го информират), някой може да умре от огнестрелна рана от намушкване с вилица. А ако не умре от нея, да умре от смях или от отчаяние.

ЛЮБОВТА НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ЛЕКУВА

Колкото и жертви да взема.
Те, покосените от нея, всички са доброволци.

И сред тях няма нито един заложник или някой, накаран по принуда да получи от обривите й в душата.
Всички, покосени от щама „love” сами са ходили да се заразяват, като са си обменяли слюнки с носители на този вирус. И с радост са лапали от плодовете й без да си мият ръцете, краката и т.н.
Странни са епидемиите на любовта.

И познати - от как свят светува с хората в него. И някак забавни, дори полезни. Вярно, че тук- там някой се депресира или даже се убие, но на всеки десет пропили се от любов, се раждат други 100 милиона от същата зараза. На всяко убийство от любов, се падат по 1 милиард празнувания заради подобни чувства. От нея човечеството само се увеличава.
Любовта не е заразна като свински, пилешки, патешки или марсиански грип.

Тя е толкова странна болест, че дори лекарите като я прихванат, не се лекуват, ами гледат как по скоро да ги тръшне самите тях на леглото.

А ако може и всичките сестрички в отделението.
Само едно не е хубавото на тоя мор. Че ходи строго индивидуално по хората и покосява предимно добричките.

Гадовете имат по-голям имунитет към тоя вирус. Иначе спокойно бих поръчал да се произведе бактериологично оръжие и бих станал първи терорист, който да пръска щамовете по улиците.

А за цялата бюрократично-партийна върхушка, освирепяла за власт и пари, бих поръчал насилствено заразяване без оглед на методите – орален, анален, венозен, дихателно-слюнен. Защото...

Защото любовта е единствената „болест”, която не трябва да се лекува. А да се разпостранява. Който е болен от нея, друго не го лови. А който дръзне да я лекува, да бъде горен на клада. Колкото и да са поскъпнали дървата.

МЕЖДУ БОМБИТЕ И ЧЕТКИТЕ В КИЛЕРА

ЕДНА БЕЗРАЗСЪДНА ПАПЛАЧ НЯКЪДЕ
ВЪВ ВСЕЛЕНАТА

Минаха парламентарните избори и студено пресмятам колко страсти се хвърлиха в тях. Колко пари, време, нерви и хартия безвъзвратно бяха сложени в кошчето за отпадъци на Историята. И се питам дали си е струвало.

НАЙ-ЛОШАТА МАШИНА
Може би няма друга система освен човешкото общество с толкова малък коефициент на полезно действие. Няколко милиона души се ангажират да сменят стотина. Пропорционално за България това звучи така – над 30 000 души се истеризират да „заковат” един на банката в Парламента. И той отново бяга от работа и не се получава това, което искат 30-50 хиляди души. И след 4 години отново...

В същото време, ако върху едно листо светнеш за 1/100 от секундата, хлорофилът ще реагира и листото ще произведе скорбяла. Върху тази фотохимична реакция се крепи животът на земята. Но на човечеството не му пука и ако може ще бетонира всички континенти от бряг до бряг.

КОМАРИТЕ И ХОРАТА
За последните 100 години в Европа са загинали във войни поне 100 милиона души. За да преместят няколко граници. Които в края на века доброволно са премахнати.
Парадокс ли? Явно човечеството обича да си създава проблеми. Като че ли му доскучава от време на време.
От началото на цивилизацията маларията е убила повече хора в света от всички войни взети заедно, плюс всички епидемии, вулкани, земетресения, катастрофи и промишлени аварии досега. На фона на този мрачен факт блести друг – годишно на планетата се харчат само 300 милиона долара за борба с комарите. Горе долу колкото едни избори в държава като нашата, която едва намираш на глобуса.

СЛЪНЦЕТО И МОДАТА
Всяка секунда в недрата на слънцето 600 милиона тона водород се превръщат в хелий. Цели 8 секунди пътува до Земята произведената по този начин енергия. от която зависим тотално. Люлеем се на този тънък „проводник” в космоса, но мислим 300 пъти повече време за мода (очила, полички, потничета) отколкото за парниковия ефект.

ЦВЕТЪТ НА ТОАЛЕТНАТА ХАРТИЯ
На 5 февруари 1958 година поне 30 милиона души са били заети в семейни и битови скандали и поне 1000 са получили инфаркт заради спор какъв цвят да бъде еди какво си вкъщи. Както става и днес.

(Илюстрация Салвадор Дали)

Само че точно на този ден един американски бомбардировач изпуска и изгубва в океана една термоядрена бомба – 1000 пъти по- мощна от хвърлената върху Хирошима.

По време на студената война, докато населението чете за аферата Уотъргейт и за селските обноски на Хрушчов, са изпуснати и изгубени още три водородни бомби. Едната пада в Средиземно море!

Но най- изумителното. От един милион души, осведомени за последното гадже на Деми Мур и за бедрата ( в см) на Мария Шарапова, само 100 знаят (и искат да знаят), че освен тези 4 водородни чудовища, в световния океан лежат, паднали от самолети, още 50 обикновени (!) атомни бомби.

Като се замислиш, човечеството прилича на една пияна компания, която с крясъци се носи на някаква яхта по течението. 50 процента се вълнуват от това кого да ощипят по дупето, останалите – дали шампанското няма да свърши. Всички безразсъдно твърдят, че за курса си има боцман, а боцманът ги псува в същото време, защото му пречат да спи.

Така че пиша тези редове, а вие ги четете единствено заради милостта на Бог, който явно доста обича творението си. Засега.